ИКОНОМИКА В ЕДИН УРОК
Хенри Хазлит
Hazlitt, Henry. Economics in one lesson. Crown Publishers, Inc. 1979.

ХХI глава
“Достатъчно, за да купим каквото произвеждаме”

         Когато аматьори пишат по икономически въпроси, те винаги искат “справедливи” цени и “справедливи” заплати. Тези мъгляви схващания за икономическа справедливост са дошли до нас от Средновековието. Класическите икономисти разработиха друго схващане – за функционални цени и функционални заплати. Функционална е тази цена, която осигурява производството и продажбата на най-голямо количество от дадената стока. Функционална заплата е тази, която насърчава наемането на най-много работници и следователно води до най-голямата сумарна реална заплата.

         Схващането за функционалните заплати в изкривен вид беше иззето от марксистите и техните несъзнателни ученици, школата за “покупателната способност”. И двете групи оставят по-недодяланите умове да размишляват дали съществуващите заплати са “справедливи”. Истинският въпрос според тях е дали заплатите вършат работа или не. А единствените заплати, които вършат работа, единствените заплати, които ще предотвратят надвисналата икономическа катастрофа, според тях са заплатите, позволяващи на работната ръка да “купи каквото произвежда”. Марксистите и школата за покупателната способност приписват всяка състояла се в миналото депресия на това, че в предшестващия я период не са се плащали такива заплати. И независимо в кой момент говорят, те са сигурни, че заплатите все още не са достатъчно високи, за да купят своя продукт.

         Учението се оказа особено ефективно в ръцете на синдикалните водачи. Отчаяни от неспособността си да привлекат алтруистичното внимание на обществеността или да убедят работодателите (злонамерени по определение) да бъдат “справедливи”, те използват довод, насочен към себичните чувства на обществеността, за да я сплашат и тя да принуди работодателите да отстъпят пред синдикалните искания.

         Как обаче да знаем кочно кога трудът получава достатъчно, за да “купи каквото произвежда”? Или кога получава дори повече от достатъчното? Как да направим вярната сметка? Доколкото привържениците на това учение явно не се стараят да отговорят на такива въпроси, ние сме длъжни да потърсим отговора сами...

ХХII глава
Функцията на печалбите

         Възмущението, което днес много хора изразяват, щом само чуят думата “печалба”, показва колко малко се разбира съществената функция на печалбите в икономиката. За да я разберем по-добре, ще се върнем на предмета, вече обсъден в 15. глава (за ценовата система), и ще го погледнем от друг ъгъл.

         Всъщност печалбите не заемат голям дял в нашата икономика. Ще илюстрираме това с няколко числа. Чистият доход на регистрираните предприятия през периода от 1929 до 1943 средно е под 5% от националния доход. Корпоративните печалби за периода от 1956 до 1960, като се приспаднат данъците, средно са под 6% от националния доход. Корпоративните печалби за петте години 1971 – 1975, като се приспаднат данъците, също са средно под 6% от националния доход (въпреки че поради твърде малката предвидена поправка за инфлацията те вероятно са и надценени). И все пак измежду всички видове доходи печалбите будят най-много лоши чувства. Многозначително е, че има дума “печалбар”, заклеймяваща онези, които уж трупат прекомерни печалби, а няма дума “заплатар” – или пък “загубар”. А всъщност усреднената печалба на собственик на бръснарница може да бъде много по-малка не само от заплатата на кинозвезда или директор на стоманодобивно дружество, а дори и от средната заплата на квалифициран работник.

         Темата се забулва от всевъзможни грешки и пропуски при анализа на фактите. Общата печалба на Дженерал Мотърс, най-голямото индустриално дружество в света, се разглежда не като изключителна, а като типична. Малцина са запознати със “смъртността” на фирмите. Хората не знаят, че (ако цитираме изследванията на Временния национален икономически комитет) “ако в бизнеса се запазят условията, които сочи усредненият опит от последните петдесет години, то около седем от всеки десет бакалници, които се откриват днес, ще оцелеят и през втората си година, а само четири от десетте могат да очакват да празнуват четвъртата си годишнина”...

ХХIII глава
Миражът на инфлацията

         Дотук на места се налагаше да предупреждавам читателя, че дадено политическо действие неизбежно ще доведе до еди-какъв си резултат “при условие, че няма инфлация”. В главите за обществените строежи и за кредитите посочих, че трябва да отложим разискването на усложненията, до които би довело наличието на инфлация. Но парите и паричната политика са толкова тясно и неделимо вградени във всеки икономически процес, че това разделяне беше много трудно; а когато обсъждахме как различната държавна или синдикална политика за доходите се отразява върху заетостта, печалбите и производството, се наложи веднага да разгледаме някои последствия на един или друг вид парична политика.

         Преди да видим какви последици има инфлацията в някои конкретни случаи, следва да се запознаем с последиците й в общия случай. А като че ли е желателно най-напред да се запитаме защо постоянно се прибягва до инфлацията, защо тя открай време е привлекателна за обществото и защо сиренната й песен примамва народ след народ по нанадолнището, което води до икономическа разруха.

         Измежду грешките, на които се основава притегателната сила на инфлацията, най-очевидната и едновременно с това най-старата и най-упоритата е, че “парите” се бъркат с богатството. “Че богатството се състои от пари, или от злато и сребро – пише Адам Смит преди повече от два века, – е разпространено схващане, което се поражда естествено от двойната роля на парите като средство за търговия и като мярка за стойност... Да забогатееш значи да се сдобиеш с пари; накратко, богатство и пари в обичайния език се разглеждат като синоними във всяко отношение.”

         Истинското богатство, разбира се, е това, което произвеждаме и потребяваме: храната, която ядем, дрехите, които носим, къщите, в които живеем. Това са също релсите, пътищата, колите, корабите и самолетите; фабриките, училищата, църквите и театрите; пианата, картините и книгите. Но словесната двусмислица, която бърка пари с богатство, е прекалено силна...

ХХIV глава
Кампанията срещу спестяването

         От незапомнени времена пословичната мъдрост учи, че спестяването е добродетел, и предупреждава за последиците от разточителността и прахосничеството. Тази пословична мъдрост отразява както етичните, така и просто благоразумните съждения на човечеството. Но прахосници е имало винаги, а явно винаги е имало и теоретици, оправдаващи прахосничеството.

         Класическите икономисти, развенчавайки заблудите на своето време, показват, че спестовното поведение е възможно най-изгодното както за личността, така и за нацията. Те обясняват защо разумният спестител, като се грижи за бъдещето си, не вреди на обществото, а, напротив, му помага. Но днес древната добродетел – пестеливостта, както и нейната защита от класическите икономисти, отново е подложена на нападение с основания, представяни за нови, а на мода е противоположното учение, че е желателно да се харчи.

         За да се изясни докрай основният въпрос, нека започнем с класическия пример на Бастиа. Да си представим двама братя – единият прахосник, а другият благоразумен човек. Нека всеки от тях е наследил сума, която може да му осигури годишен доход от 50000 долара. Ще пренебрегнем подоходния данък, както и въпроса дали всъщност братята не следва да си изкарват прехраната с труд и да предоставят по-голямата част от дохода си за благотворителни цели, понеже тези въпроси нямат отношение към настоящото обсъждане.

         Алвин, първият брат, харчи разточително. Той е разточителен не само по нрав, а и по принцип. Той е последовател (да не се връщаме по-назад във времето) на Родбертус, който в средата на ХIХ век заявява, че капиталистите “трябва да изразходват за удобства и предмети на разкоша своите доходи до последното пени” , понеже, ако те “решат да спестяват... се натрупват непродадени стоки и част от работниците няма да имат работа.” Алвин може винаги да бъде видян в нощните клубове; дава щедри бакшиши; поддържа домакинство “на висота”, с много слуги; има двама-трима шофьори и също толкова коли...

ХХV глава
Урокът, изложен отново

         Икономиката, както видяхме многократно, е наука, която разпознава вторичните последици. Тя освен това е наука, която вижда общите последици. Тя проследява влиянието на предложените и осъществените политически програми не само върху някакви частни интереси и за кратък период, а и върху общия интерес за дълъг период.

         Това е урокът, който беше тема на тази книга. Ние първо го изложихме в изчистен вид като скелет, а после го облякохме в плът чрез повече от двайсет практически приложения. Но докато обсъждахме тези частни примери, засегнахме и други общи уроци, които не е зле сега да формулираме по-ясно.

         Осъзнавайки, че икономиката е умение да се проследяват последиците, трябва да си дадем сметка, че като логиката и математиката тя е умение да стигнем до еднозначно определени заключения.

         Това може да се илюстрира с едно елементарно алгебрично уравнение. Нека условието е, че ако х = 5, то х + у = 12. “Решението” на това уравнение е, че у = 7. Но това е така не по друга причина, а просто защото уравнението всъщност ни казва, че у е равно на 7. Не го твърди пряко, но съдържа предпоставки, които неизбежно водят до това.

         Каквото важи за това елементарно уравнение, важи и за сложните и трудно разбираеми уравнения, с които се срещаме в математиката. Отговорът е заложен още във формулировката на въпроса. Вярно е, че той трябва да се “изчисли”. Вярно е също, че понякога решението може да смае човека, който го е намерил. Той може дори да има чувството, че е открил нещо съвсем ново - тръпка като на “звездоброец, пред чийто взор изплува нова планета”. Откривателското усещане на математика е оправдано, ако намереният от него отговор има важни теоретични или практически приложения. И все пак отговорът се е съдържал още във формулировката на проблема и просто не е бил забелязан веднага...

Трета част
УРОКЪТ ТРИДЕСЕТ ГОДИНИ ПО-КЪСНО

ХХVI глава
Урокът тридесет години по-късно

         Първото издание на тази книга излезе през 1946. Изминали са 32 години оттогава до момента, в който пиша тези редове. Каква част от урока, изложен върху страниците дотук, е научена през този период?

         Ако говорим за политиците – за всички, които формулират и осъществяват държавната политика, – то не е научено практически нищо. Напротив, политическите програми, анализирани в предишните глави, са много по-непоклатими и по-разпространени, отколкото бяха при първото издание на книгата, и то не само в Съединените щати, а и практически в целия свят.

         Като очебиен пример можем да вземем инфлацията. Тя е не само политическа програма, осъществявана целенасочено, а и неизбежен резултат от повечето други програми за държавна намеса. Днес инфлацията е универсален символ на държавната намеса, където и да се извършва тя.

         Изданието от 1946 обясняваше последиците на инфлацията, но тогава инфлацията беше сравнително малка. Наистина през 1926 федералните държавни разходи бяха под 3 млрд. долара и имаше бюджетен излишък, докато през финансовата 1946 година разходите бяха нараснали до 55 млрд. долара и имаше 16 млрд. долара бюджетен дефицит. И въпреки това през финансовата 1947 година, след края на войната, разходите спаднаха до 35 млрд. долара и имаше почти 4 млрд. долара излишък. Но през финансовата 1978 година разходите нараснаха до 451 млрд. долара, а дефицитът – до 49 млрд. долара.

         Всичко това се съпровождаше с огромно увеличаване на паричната маса – от 113 млрд. долара през 1947 до 357 млрд. долара през август 1978. С други думи, количеството пари в обращение през този период е нараснало повече от три пъти.

         Както вече казах, инфлацията се осъществява отчасти заради самата нея. Повече от 40 години слуд публикуването на “Обща теория” от Джон Мейнард Кейнс и повече от 20 години след като тази книга беше изцяло опровергана от анализите и практиката, много наши политици продължават да настояват непрекъснато за по-голям бюджетен дефицит...

URL http://www.mayamarkov.com/economics/hazlitt/chapter_21_26.htm
Обратно към съдържанието
Към предишните глави