ИКОНОМИКА В ЕДИН УРОК
Хенри Хазлит
Hazlitt, Henry. Economics in one lesson. Crown Publishers, Inc. 1979.

VI глава
Кредитите изкривяват производството

         Ако враждебността на държавата към предприемачеството буди безпокойство, същото понякога важи и за държавната “подкрепа” за предприемачеството. Тази предполагаема подкрепа често се осъществява чрез пряко отпускане на държавни кредити или чрез гаранция на частни заеми.

         Въпросът за държавните кредити често се оказва сложен, понеже включва възможността да има инфлация. Ще отложим анализа на различните последствия от инфлацията за следваща глава. Тук за по-просто ще допуснем, че обсъжданият кредит е неинфлационен. Инфлацията, както по-късно ще видим, макар да усложнява анализа, не променя коренно последиците от обсъжданите политически действия.

         Предложение от този род, което често се издига в Конгреса, е да се отпуснат повече кредити за земеделците. Според повечето конгресмени земеделците просто не могат да получат достатъчно кредити. Кредитите, осигурени от частните ипотечни дружества, застрахователни компании и земеделски банки, никога не са “адекватни”. Конгресът винаги намира нови празнини, незапълнени от съществуващите заемодателни институции, без значение колко такива институции вече е успял да сътвори. Земеделците могат да разполагат с достатъчно дългосрочни или краткосрочни кредити, но, оказва се, нямат достатъчно “средносрочни” кредити; или пък лихвата е твърде висока; или пък има оплаквания, че частни заеми се дават само на богатите и отдавна устроени земеделци. Така законодателите трупат едни връз други нови кредитни институции и нови видове земеделски кредити.

         Както ще видим, вярата във всички тези политически действия произлиза от две прояви на късогледство. Едната е въпросът да се обсъжда само от гледната точка на земеделците, които теглят заеми. Другата е да се мисли само за първата половина от сделката.

         Обаче честните заемоискатели знаят, че всички заеми трябва в крайна сметка да се връщат. Кредитът винаги е дълг. Следователно предложенията за увеличаване на кредитите са просто предложения за увеличаване на задлъжнялостта под друго име. Те щяха да бъдат значително по-малко привлекателни, ако по-често се използваше второто име вместо първото...

VII глава
Проклятието на машините

         Едно от най-жизнените заблуждения в икономиката е вярата, че машините създават безработица. Унищожавано хиляди пъти, то хиляди пъти се е вдигало от пепелта със старата жилавост и енергичност. Където и да има продължителна масова безработица, вината отново се хвърля върху машините. Тази заблуда все още е основа за много действия на синдикатите. Обществеността приема тези действия, защото или вярва в правотата на синдикатите, или е твърде объркана, за да види къде точно те грешат.

         Вярата, че машините причиняват безработица, когато се поддържа с логическа последователност, води до нелепи заключения. Според тях ние не само трябва да причиняваме безработица с всяко усъвършенстване на днешната техника, а и първобитният човек трябва да е започнал да създава безработица с първите си усилия да се спаси от ненужния тежък труд.

         За да не се връщаме още по-назад, нека се обърнем към “Богатството на народите” (Wealth of Nations) от Адам Смит, издадена през 1776. Първата глава на тази забележителна книга се нарича “За разделението на труда” и на втората й страница авторът ни съобщава, че работник, незапознат с употребата на машини за производство на карфици, “едва би успявал да изработи по една карфица на ден и в никакъв случай двайсет”, но с помощта на тези машини той може да изработва по 4800 карфици на ден. Така че, уви, още по времето на Адам Смит машините са отнемали работата на 240 до 4800 производители на карфици срещу всеки един, който е запазвал работата си. В карфичния отрасъл вече е имало, ако машините просто са изхвърляли хората от работа, 99.98% безработица. Можем ли да си представим по-черни дни?

         По-черни дни трябва да си представим, защото Индустриалната революция едва е започвала. Да разгледаме някои от нейните прояви, например в производството на чорапи. Новите чорапоплетачни машини при доставянето си са унищожавани от занаятчиите – над 1000 само при един бунт...

VIII глава
Системи за разпределяне на работата

         Вече споменах различните синдикални действия за създаване на работа. Тези действия, както и търпимостта на обществото спрямо тях, произлизат от същата основна заблуда, както и страхът от машините. Това е вярата, че по-ефективният начин да се върши нещо унищожава работни места, от което неизбежният извод е, че по-малко ефективният начин да се върши нещо създава работни места.

         Сродна с тази заблуда е вярата, че в света съществува само определено количество работа за вършене и че, ако не можем да я увеличим чрез намиране на по-тромави начини да я вършим, поне можем да измислим как да я разпределим между възможно най-много хора. Тази грешка стои зад педантичното подразделяне на труда, за което настояват синдикатите. Много добре известно е това подразделяне сред строителите в големите градове. Зидарите, които редят тухли, нямат право да използват камъни за някой комин: това е работа на други зидари, които редят само камъни. Когато електротехник поправя контакт, не може да извади дъска и после да я върне на мястото й: колкото и дребна да е тази работа, тя е запазена за дърводелците. Водопроводчикът няма да махне и после да сложи плочка, когато оправя теч: това е работа за плочкаджия.

         Синдикатите на различните професии предприемат помежду си яростни “нормотворчески” битки за правото да вършат определени “гранични” видове работа. В изявление на Американските железници пред Министерството на правосъдието се посочват многобройни примери, в които Националният съвет за поддръжка на железниците е постановил, че:

         “Всеки вид трудова дейност в железниците, дори най-нищожната... се смята за изключителна принадлежност на определена категория служители... Ако служител от друга категория... осъществи такава дейност, за това не само трябва да му се заплати допълнителна надница, а и на служителя, който по категория има право да извършва тази дейност... трябва да се плати пълна надница, задето не е бил повикан да я свърши...”

IХ глава
Уволняване на войници и бюрократи

         След всяка голяма война, когато трябва да се демобилизират войниците, винаги има силен страх, че за тях няма да има достатъчно работни места и те ще останат безработни. Вярно е, че когато милиони хора внезапно бъдат освободени, може да трябва време, докато частният сектор ги погълне отново - макар че в повечето случаи в миналото това е ставало забележително бързо. Страховете от безработица се пораждат, понеже хората гледат само едната страна на процеса.

         Те виждат как войниците неорганизирано се изпращат на трудовия пазар. Откъде ще дойде “покупателната способност”, нужна, за да се създадат работни места? Ако приемем, че общественият бюджет е балансиран, то отговорът е прост. Държавата ще спре да издържа войниците. Но данъкоплатците ще могат да разполагат с парите, които досега са били изземани от тях за издръжката на войниците. Тогава данъкоплатците ще имат допълнителни средства да купуват допълнителни стоки. Търсенето ще нарасне и ще осигури работа за допълнителната работна ръка, каквато са бившите войници.

         Ако войниците са били издържани от небалансиран бюджет, т.е. чрез държавен дълг или друг вид дефицитно финансиране, случаят ще бъде малко по-различен. Последиците от дефицитното финансиране са предмет на следваща глава. Те обаче нямат отношение към току-що направения извод; защото ако допуснем, че бюджетният дефицит носи някакво предимство, то бюджетният дефицит може да се запази в точно същия размер чрез намаляване на данъците общо с такава сума, каквато досега е била изразходвана за издръжка на опълчението.

         Но демобилизацията няма да ни остави в точно същото икономическо положение както по-рано. Войниците, досега издържани от граждани, няма да станат просто граждани, издържани от други граждани. Те ще станат граждани, които се издържат сами. Ако хората, за които се спори дали да бъдат демобилизирани, не са нужни повече за отбраната, тогава ще е чиста загуба, ако те бъдат задържани във войската още известно време...

Х глава
Фетишът “пълна заетост”

         Икономическата цел на всеки народ, както и на всяка отделна личност, е да получи най-големи резултати с най-малко усилия. Целият икономически прогрес на човечеството се състои в увеличаване на производството, получено със същия труд. По тази причина хората са започнали да слагат товарите на гърбовете на мулетата вместо на своите собствени; изобретили са колелото, каруцата, железницата и камиона. По тази причина хората са използвали своята находчивост, за да създадат стотици хиляди изобретения, спестяващи труда.

         Всичко това е толкова елементарно, че човек би се изчервил, задето го казва, ако то не се забравяше постоянно от тези, които измислят и разпространяват новите лозунги. От гледна точка на цялата нация този изначален принцип значи, че истинската ни цел е максималното производство. Докато постигаме това, пълната заетост, т.е. липсата на принудителна безработица, става неизбежен страничен продукт. Но целта е производството, заетостта е само средството. Не можем за дълго време да имаме възможно най-пълно производство без пълна заетост. Но много лесно можем да имаме пълна заетост без пълно производство.

         Първобитните племена са голи, недохранени и с мизерен подслон, но не страдат от безработица. Китай и Индия са несравнимо по-бедни от нас, но основният им проблем не е безработицата, а примитивните методи на производство, които са както причина, така и следствие от недостига на капитал. Нищо не се постига по-лесно от пълната заетост, стига само тя да се отдели от целта – пълното производство, и да се приеме като самоцел. Хитлер осигури пълна заетост чрез мащабна програма за въоръжаване. Втората световна война осигури пълна заетост на всички въвлечени в нея народи. Робският труд в Германия осигури пълна заетост. Затворите и каторгите се отличават с пълна заетост. Принудата винаги може да осигури пълна заетост.

         При все това нашите законодатели не представят в Конгреса законопроекти за пълно производство, а законопроекти за пълна заетост...

URL http://www.mayamarkov.com/economics/hazlitt/chapter_06_10.htm
Обратно към съдържанието
Към следващите глави
Към предишните глави